В миналия си живот човешката принцеса Серафина обича драконоубиеца Касиян с обсебваща страст, принуждавайки го да се ожени за нея, макар сърцето му да принадлежи на по-малката ѝ сестра. Избухва война, кралството пада, а Касиян умира, като единственото му предсмъртно желание е „никога повече да не вижда лицето ѝ“. Тя загива в пламъците, заричайки се: *Ако получа втори шанс, никога повече няма да се вкопча в него.* Преродена в деня на сватбата си, тя прави нов избор – отстъпва Касиян на сестра си и се предлага за съпруга на жестокия Крал на драконите Вейрос, за да предотврати задаващата се война. Вейрос възнамерява да я измъчва до смърт като повод за битка, но нейното хладнокръвно неподчинение на стълбите на мъченията, преговорите ѝ на прага на смъртта и това, че коленичи, за да лекува ранените драконови войници, бавно разтопяват леденото му сърце. Междувременно, в деня на сватбата, Касиян осъзнава, че именно Серафина е отишла при драконите – и спомените от миналия живот го измъчват. Осъзнал твърде късно истинската си любов, той тръгва подире ѝ към Царството на драконите, но там го очаква единствено леденото ѝ сбогуване. Докато Серафина и Вейрос се сближават, тя научава истината: белегът на гърдите му е същият като този на младия дракон, когото е спасила преди дванайсет години – с цената на почти смъртоносна рана, изцелена единствено чрез саможертвата на майка ѝ. Тя е същата онази, за която той скърби вече дванайсет години, издигайки олтар в нейна памет. Недоразуменията изчезват. Старата вражда се превръща в дванайсет години на предопределено изкупление – две преродени души, които най-накрая спасяват една друга.
